Вместо
ИНТРО

Стефан Саръстанев

Като човек, който ферментира глутен и с това си изкарва хляба, винаги съм смятал, че безглутеновата диета е мода, която ще отшуми рано или късно като модата на дънките с висока талия. Да, ама не. Като всяка мода и тази излезе извън рамките на своята функция и се превърна в досадно определение. А най-големите потърпевши се оказаха хората с автоимунни заболявания.

В живота си не съм срещал ни един човек, който да страда от цьолиакия, докато тези, които избягват глутен по една или друга причина са на всяка крачка. Всъщност са много повече, просто не говорят за това.

Беше ранен следобед през май. Хапвах сандвич с бира в парка „Заимов” и се радвах на живота, когато един от най-близките ми хора се обади и каза, че са я диагностицирали с Хашимото. „Ще трябва да ми измислиш безглутенов хляб”, каза и се захили, знаейки моето отношение.  Не знаех какво да кажа.

С времето стана ясно, че хората с автоимунни заболявания могат да консумират квасен хляб*, но живее ли се само на него? Защо една диета трябва да е присъда – от една страна високата цена на безглутеновите изделия, от друга, че не може просто да замениш пшеницата с ориз, очаквайки същия резултат, от трета – липсата на рецепти за ястия, които не само да звучат интригуващо, но и да имат вкус.

Приех предизвикателството и се отдадох на тайно хоби да експериментирам с безглутенови печива, паралелно с основното ми занимание – квасения хляб. Имаше много провали. Различният състав на брашната предполага друг различен подход и техника, не просто замяна на едно брашно с друго. Затова, когато Анна ми се обади и попита дали искам да направим рубрика, първата ми реакция беше „Нека да е без глутен”. Нямах търпение да споделя всичко научено.

*Винаги се консултирайте с Вашия лекар преди да промените обичайната си диета.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *