ТИЙНЕЙДЖЪР У ДОМА
Мамо, не те мразя

Волен Савов, Ралица Савова

Аз съм тийнейджър. На почти 13 години съм. Понякога у дома е трудно. Дори невъзможно. Както за мен, така и за моите родители. Предполагам затова мама ме помоли да напиша текст, с който да изразя себе си. Смята, че така по-лесно ще се справим с пуберитета. Реших да пробвам, пък и знам, че тя няма да ме остави на мира, докато не го направя… такава си е моята майка. Надявам се, че написаното ще помогне и на други родители и техните тийн-чудовища да намерят път един към друг. Успех на всички нас!

1. Мамо, аз всъщност не те мразя. Казвам го, само когато:

  • ми се сърдиш, а аз не смятам, че си права
  • крещиш
  • опитваш се да ме сравняваш с другите
  • мърмориш и като латерна повтаряш едно и също /чух те още първия път/

2. Обичам те безкрайно, когато:

  • се усмихваш
  • не викаш
  • прощаваш ми
  • вярваш в мен

Обичам те такава, каквата си и не искам да се променяш. Е, може би малко (крещенето, помниш ли?).

3. Понякога осъзнавам, че съм минал границата, но не мога да спра и да кажа: „Извинявай, мамо! Прекалих! Много те обичам! Моля те, не бъди толкова досадна, строга и праволинейна!“. Ще го кажа, но вероятно утре. Трябва ми време. Когато съм ядосан изричам ужасни неща, способен съм да наранявам и никак не се гордея с това. По-късно ще искам да ти се извиня и ще намеря начин да го направя, дори да не е с думи.

4. Аз съм пораснал. Искам да гледаш на мен като на голям човек. Осъзнавам, че понякога се държа като малко недоспало дете, което тропа с крак и не знае защо всичко му е криво. Нали разбираш, че всъщност и за мен е новост моето порастване. Та аз не зная какво е да си голям, тепърва ще ми се случва. Ще се науча, че това върви със съответните отговорности. Но трябва да преживея грешките си. И въпреки, че се бунтувам, имам нужда да ме коригираш. Така ще съм сигурен, че те е грижа за мен.

5. Искам да ми вярваш! И да приемеш, че аз ще ставам все по-добър. Прощавай бързо грешките ми. Тогава няма да се налага да те лъжа. Нали и ти си била тийнейджър. Помниш ли глупостите, които си правила? Припомни си и може би ще ме разбираш по-добре.

6. Как да говориш с мен ли? Усмихни се и ми кажи, че си насреща, ако имам нужда да разговаряме. Доверието! Много е важно доверието! Затова, когато споделям с теб, трябва да съм сигурен, че ще си остане между нас. Дори само веднъж да бъде нарушена тази двустранна връзка, повече няма да ти вярвам и няма да искам да споделям. Нека аз сам да избирам с кого да обсъждам съкровените си тайни. И не забравяй: непрекъснатата критика не работи, понякога „Разбирам те“ помага повече от всичко останало.

7. Аз имам нужда от:

  • лично пространство – моя стая, за която аз да отговарям, да мога да пренареждам в нея мебелите, както на мен ми харесва и аз да я почиствам
  • да ме хвалиш, когато се справям добре – това ме мотивира да продължавам се старая
  • повече внимание – дори, когато твърдя, че не искам да споделям, аз всъщност имам нужда ти да ме разпитваш, не спирай да се интересуваш от мен
  • от лични средства – дай ми шанс сам да си ги спечеля: мога да мия прозорци, чинии, колата, да изкося тревата, мога дори да ти помагам в офиса…
  • да се усмихваш повече – така по-добре чувам какво ми говориш
  • да ме подкрепяш, защото когато не го правиш, не те чувствам близка

8. Мамо, не забравяй: всички деца са различни. Ти нали знаеш, че не можеш да искаш от мен да съм като другите. Точно ти си ме учила да не се притеснявам да бъда себе си. Аз още търся своето „аз“. От теб се иска само да ми вярваш, да имаш търпение и да ме обичаш.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *