ПРИКАЗКА

Елиана Добрева

Думи, дошли ей така, от само себе си, при една разходка – сякаш се повториха други дни, отлетели безвъзвратно, но запазили усета за нещо случило се, което ще изтича из-зад ъгъла, едно малко човече ще ме хване за ръка, предавайки ми цялата си нежност, а аз ще му разкажа приказка на обичта:

Междублокови пространства
пътечки
минали сезони
(като на лента)
одраскано коляно
малки камъчета, пълен джоб
песен за една вършачка
и
шоколадови яйца

One comment

  1. Анна Кошничарова
    понякога пропускаме,трябвало е да го видя днес,реверанс е,заради вчера – обувчиците,ах,имахме такива,мнооого подобни,които пазя в специална торбичка от плат,защото прохождането е важно,независимо от паданията,защото винаги има две ръце,стаили нежност.
    Благодаря ти,Анн!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *