КАК ДА
излезете на разходка с три деца

В предишния ми текст „За една бременна с близнаци“ ви споделих какво ви очаква докато се готвите за своята двойна доза щастие. Сега ще ви разкажа какво следва, след като въпросните два броя наследници се появят на бял свят и по-конкретно: как се ходи на разходка с ТРИ деца.

Дани Додева

 

Излизането на разходка с три деца е истинско приключение. И не си мислете, че говоря за някаква епична разходка на Витоша. Не, говоря за кратка 30 минутна разходка пред блока.

Всичко започва в 9,30 ч., когато в главата на майката се заражда порочната идея да излезе навън. Да, обаче трябва да се разходят и децата. Да подишат чист въздух, да видят слънце, да съберат малко витамин D и други полезни ЗА ТЯХ  неща, които се предполага, че им се случват когато са навън. Първо се приготвя майката. Сресва набързо косата, слага крем, балсам за устни и лека спирала. Все пак не иска да плаши хората и да чува реплики от рода на „Горката жена, с тия три деца бял ден няма да види.“ Трябва да сме във форма, въпреки трудностите. Та слага си майката най-официалния анцуг и най-приличната тениска и е готова. Следват бебетата.

Часът е 10.
Време за хранене на бебетата.  Започва подготовка на бебе номер едно. Измиване, преобличане, смяна на памперс, кърмене, дохранване, оригване, наакване пак преобуване и …. готово. Вижда му се краят. Скоро излизаме.

Часът е 11.
Някъде по средата на горните процедури се е събудило бебе номер две и си чака реда плачейки, което леко напряга обстановката. Майката обаче запазва самообладание и продължава.

Започва подготовка на бебе номер две. Всичко се повтаря в същия ред: измиване, преобличане, смяна на памперс, кърмене, дохранване, оригване, леко повръщане, наакване, пак преобуване и… готово. Вече сме на финалната права (мисли си горката жена, в случая аз). Но вие не чукайте на дърво и не плюйте през рамо, някой ден това може да сте вие.

Часът е 12.
Докато текат процедурите и суетенето около бебетата вървят тежки преговори с баткото, когото досадната майка инструктира с най-милия си възможен глас да:
– си измие зъбите
– съблече пижамата
– облече дрехи
– обуе чорапи
– изяде закуската.

Докато вие му обяснявате какво трябва да направи, за да „излезем най-сетне на тая разходка, да му се невиди“, той ви обяснява как иска:
– таблет за да си реди думички
– да играе на вашия телефон
– шоколад за закуска вместо сандвич
– вафла
– бейби ТиВи
И естествено не иска да прави по-горе изброените и важни за вас неща като обличане и миене за зъби. Добре, че се намесва таткото, който геройски успява да овладее положението с голямото дете. Таткото през цялото това време, освен че присъства и помага, се опитва и да работи.
Не му се отдава.
Иска му се да пуши и да си изпие кафето на спокойствие.
Не му се отдава.

Часът е 13.
Как лети това време!
Майката вече е примряла от глад, иска да отиде до тоалетна, изнервена е и изобщо, ама изобщо не и се ходи на разходка. Вече е рошава и изцапана с мляко, повръщано и други субстанции, затова се преоблича пак в нов още по-официален анцуг.
Не иска да вижда никакви хора, камо ли да си общува с тях. Иска да се скатае на някоя пейка и да поспи без никой да я безспокои. Ако може за около час. Даже и се иска да ги остави всички вкъщи и да избяга, да се мушне в колата и да заспи там, че е малко по-тихо.
Въпреки това тръгват.

Първо слиза таткото с количката. За щастие количката някак си влиза в асансьора. Трудно, но влиза. Таткото е на един крак, глътнал корема и притаил дъх в ъгъла на тесния асансьор на соцпанелката. Количката е свалена. Първа победа.

След това се качва и взема баткото плюс БАГАЖА за разходката. Багажът за разходка с три деца, мили приятели, си е сериозна работа, но за това ще ви разкажа друг път. Втора победа.

Накрая тържествено с двете кошчета, в които има ревящи едномесечни бебета слиза и майката. Трета победа.

Разходката започва, въпреки че никой от семейството вече няма желание да излиза. Не знам дали да разказвам как протича разходката, защото разказът ще бъде аналогичен на този за приготовленията. Ще кажа само, че баткото много, ама много силно иска да кара тротинетка, колело и да рита топка, ако може едновременно. Ако не може едновременно, желанието се променя през две минути и съответният артикул се вади/прибира от колата или мазето. Осен това същият този батко иска: царевица, сладолед, да пишка или да ака, и много други неща, за които в момента не се сещам.

Таткото пуши нервно и отново се опитва да си изпие кафето на спокойствие. Не му се получава. Майката иска да си ходи вече вкъщи, а МИНИМУМ едно бебе плаче, защото е: гладно/наакано/не е на кеф/блести му/ спи му се/не са му удобни тия кошчета, беееее и т.н., и т.н.

През това време околните се радват на децата и се захласват, сякаш никога не са виждали близнаци. Охкат, ахкат и задават въпроси.

Когато родите близнаци, вие неминуемо се превръщате в знаменитост. Нещо като супермен на майките. Вие не сте просто майка, вие сте майка-героиня. Това е обръщението, което ще използват, когато ви поздравяват по телефона след раждането минимум 50 % от близките и познатите ви. Не знам за какво геройство иде реч при положение, че няма опция за отказ. Също така няма и бутон за пауза. Пратили са ти две бебета, бременна си с две бебета, после си ги раждаш и си ги гледаш. В общия случай това са стъпките. В нашия случай бебетата са номер две и номер три, съответно се предполага, че съм още по-голям герой.  Да бе, да! До тук с героизма.

Какво да очаквате когато излизате с двойната количка по улиците?

От скромния си едномесечен опит ще ви споделя следното. Свиквайте с това, че ще привличате внимание. Често се случва да ме проследяват с поглед все едно съм Григор Димитров. Няма как да останете незабелязана, когато бутате две бебета.

Обикновено хората виждат отдалеч двойната количка и следят с нескрит интерес. Когато обаче забележат, че има и по-голямо дете в близост, става още по-интересно. В погледите им се чете палитра от емоции, започващи с изненада, удивление и на финала или одобрение, или съжаление, в зависимост от житейския опит на минувача. Някои от тях ме поздравяват, макар да не се познаваме. Децата леко сръчкват майките и прошепват „Мамо, виж, близнаци“ или“Мамо, виж, две залепнали колички“. По-смелите направо ме питат „Извинете, близнаци ли са“, а по-възрастните заплюват с традиционното: „Пу, да не им е уроки“ и последна, но не по важност, често повтаряна реплика: „Мъжът ти е майстор“ или „Мъжът  ти е художник“. Ходи ги разбери 🙂

Ами… това беше мегасинтезираното описание на моята КРАТКА разходка с три деца.
Има-няма половин ден отнема, поне засега. Може като поотраснат нещата да се променят, кой знае….

2 comments

  1. от опит аз ви казвам, че ще става още по зле с приготвянето за разходките….. аз също съм с три деца като разликата им е 6 години и малките са вече почти на 3 год. всички ни познават и все още като ме водят ми задават едни и същи въпроси или хвалби каква майка съм.Да такава майка героиня съм защото без чужда помощ си гледам децата, мъжа, къщата и всичко останало в една чужда държава за нас, но винаги им казвам че за мен няма НЕ МОГА, всичко с голяма организация се постига .само за яслата сутрин ни трябва 1 час да се приготвим…. като аз постоянно препирам и казвам бързо закъсняваме😀😀😀😀 не че ме чуват.но всичко написано от вас е вярно, понякога и на мен ми минава желанието да изляза….

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *