БЕЗ ПИЛОТ
в самолета или с дете в офиса

Асортито забъркахме в тандем с Малвина Болярска 

Имам редица бизнес контакти, които не са срещали ключовите хора от екипа ми, но пък почти всички се познават с дъщеря ми. Не е търсен ефект. При често боледуващите деца на възраст 3-7 г. обаче се случва да прекарват известно време с някой от родителите си в офиса или по срещи. Имаше дори период, в който при нас това беше по-скоро нормалното положение, отколкото обичайното ходене на детска градина. Човечето се забавляваше и беше започнало да предявява претенции в чий офис да ходи (на мама или на татко). Признавам си, имало е случаи, в които съм манипулирала отрудения и пътуващ постоянно в командировки баща с отговора й: “При тати е по-забвано. Предпочитам да отида днес с него”. Така поне си осигурявах 3-4 часа спокойствие, да отметна някои наистина спешни задачи.

За минимизиране на щетите, когато мъкнеш детенцето с теб на работа, сме подготвили няколко златни правила. Този списък, разбира се, може да се разшири и допълни с твои лични преживявания и заключения. Няма по-добър учител от „живия живот“ 😉 .

1. Предупреди партньорите и им дай избор. Бъди честен, че или трябва да дойдеш на срещата с детето или трябва да изберете алтернативно време.

Известни са ни случаи, за съжаление, в които това няма как да стане. Такъв е моментът, когато работиш в голяма международна компания и се налага да се включваш в конферентни разговори. Естествено, през по-голямата част от времето само слушаш с микрофона „на mute“. Тогава задължително детето си играе спокойно и самостоятелно до минутата, в която дойде твоя ред за коментар. В някаква луда секунда от тази минута, когато вече си включил микрофончето и си отпочнал, се надигат детски нужди, които се вербализират ВЕДНАГА и не търпят отлагане! Например:
– Ака ми се!
– Отвори ми млякото!
– Искам и аз да кажа нещо на английски на тоз чичо.
– Без да искам си пъхнах едно черно мънисто в носа, виждаш ли ми го?

Последствията от тези включвания на живо не са фатални, но всеки път има едни 10 минути, в които образно казано “рисуваш във въздуха египетски йероглифи с очи”, докато обясняваш на колеги и мениджмънт какъв е този глас, защо не си в офиса и ти всъщност какво разбра, и чу, от останалата част от разговора. Най-важен си остава отговорът на въпроса, който обикновено се задава от прекия ти шеф съвсем небрежно: „Когато работиш от вкъщи, работиш ли нещо наистина?“ 

2. Проведи подготвителен разговор с детето. Направи го с уважение. Най-вероятно в този момент се чувстваш притиснат до стената и сърдит на целия свят, но детето нито е виновно, нито умира от желание да ходи на бизнес среща. Затова се опитай да постигнеш с него честна сделка – то да те подкрепи с подходящо поведение по време на срещата, а ти да се ангажираш да изпълниш негово желание в последствие, напр. да го заведеш на кино.

Тази бизнес уговорка обаче не включва случаите, в които детето има лека температура и докато чака тихо на твоя стол да приключиш срещата, заспива на кравай. Ситуацията предизвиква съчувствие към детето и много укорителни, тайни погледи от колеги и клиенти. Баща ми казваше: „Направила си каквото е било възможно, сега си вземи 1 лъжица „Майната му“.

3. Увери се, че детето е наясно с правилата. Може и да има пренатално възпитание в бизнес етикет от всички срещи, на които най-вероятно майката е ходила и бременна в 9 месец. Може и да е натрупало известен опит от предходни посещения в офиси. И все пак повтори основните положения с прекъсване, говорене, вдигане на шум, въпроси, писане по чужди дъски, ровене по чужди бюра и т.н.

Задължително добави в списъка и свиренето с уста (и изобщо всичко, за което се сетиш от предишни ситуации), за да не се стига до репликата: “Не съм пял и говорил, а си рисувах на бюрото, както се разбрахме. За свиренето не си ми казвала нищо!” Това автоматично прави невалидна цялата ти наредба “Как и защо да се пази тишина”. Все пак дори и големите действаме на принципа “всичко, което не е забранено, е разрешено”.

4. Стратегия за превенция. Няма как да предвидиш всичко, но можеш да направиш някои неща в аванс – детето да отиде до тоалетна предварително, да пие вода, да хапне, за да не се окажат наложителни всички тези неща по време на срещата. Осигури тихи забавления – книжка и моливи за оцветяване, таблет (със слушалки), книжка за четене, др.

От най-любимите ми е историята, в която веднъж един баща взел детенцето си, тогава на 4 г., за половин ден в офиса. След 5-6 ходения до тоалетната без резултат и уморена забележка от негова страна, детето се умълчало „в тихи игри“. Така, кротко и беззвучно, се нааква толкова мощно, че миризмата от свършеното се усещала дори в далечния край на open office-a. Побеснял, почервенял, но без избор, таткото взел детето под мишница. Почистил каквото могъл в тоалетната и запалил колата с мръсна газ обратно към вкъщи. Жена му разбрала реалните размери на бедствието едва, когато се прибрала и той я посрещнал с унищожителен поглед, който според нея е искал минимум “да й обръсне веждите” с някакъв невидим лазер като във филм за супергерои. Все едно тя се е оакала… Съвсем не метафорично! 

5. Ако срещата ще бъде извън офис, например за обяд, предложи място с детски кът. Това ще реши доста от проблемите.

В противен случай по-добре хич не се и захващай. Защото детето си избира хапване, но се разсейва или пък се притеснява, и вместо да си проведеш работния разговор, темата се сменя автоматично и то става център на внимание. В по-голямата си част срещата преминава в кандърдисване на детето поне да опита обяда, в търсенето на отговор защо не яде или аргументи, които уж да го накарат да размисли. Накрая си тръгваш изнервен, то (разбира се!) е гладно и 10-на минути след като сте останали насаме, а човечето е отпуснало душата, се чува изстраданата реплика: “Маме, много съм гладен!”

 

Виж в част 2 какво да не правиш. Междувременно, ако имаш идеи по темата, пиши ни на мейл или в коментарите по-долу. 🙂

One comment

  1. Не дај Боже јас да треба да го носам син ми на работа-дефинитивно домашниот буџет ќе падне за цела плата подолу!Мил на мама-многу мирно и разбрано дете е! 😛

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *